Трипсинът е открит за първи път от Вилхелм Куне през 1876 г. Трипсинът разрушава пептидните вериги главно от карбоксилната страна на аминокиселините лизин или аргинин. Има естествени инхибитори на трипсина, за да се предотврати действието на активен трипсин в панкреаса, което може да бъде силно вредно. Те са панкреас от говеда, овукоид, соя и лимонов боб. Тези инхибитори действат като конкурентни субстратни аналози и предотвратяват свързването на правилния субстрат в активното място на трипсина. Когато тези инхибитори се свързват с трипсин, той образува неактивен комплекс.
Трипсинът е протеаза, секретирана от панкреаса в тънките черва. Трипсинът усвоява протеините в пептиди и аминокиселини. Трипсинът се образува в неактивната форма, известна като трипсиноген. Трипсиногенът се активира в трипсина от ензим, наречен ентеропептидаза. Активираният трипсин катализира разделянето на протеини в аминокиселини при основни условия.
Панкреасът, който произвежда химотрипсин и други храносмилателни ензими, е храносмилателен орган в корема, който се намира точно под стомаха. Основната му задача е да произвежда ензими, необходими за храносмилането и усвояването на храната. Всеки ден панкреасът отделя около 1,4 л. панкреатичен сок, състоящ се от ензими, вода и електролити. Ензимите се секретират в неактивна форма (като проензими), за да не усвояват панкреаса. Панкреасът секретира инхибитор, за да гарантира, че ензимите не се активират твърде рано. Когато панкреатичният сок достигне до тънките черва, ензимите се активират. Тънкото черво не се разгражда от панкреатичния сок, защото съдържа защитна лигавица. Въпреки това, „самохраносмилането“ може да се случи, ако панкреатичният канал се блокира или ако панкреасът е повреден. Проензимите могат да затрупат инхибитора, което активира ензимите, докато сa в панкреаса. Това състояние, наречено остър панкреатит, може да доведе до панкреатична недостатъчност през целия живот.
Ензимите, секретирани от панкреаса, разграждат храната чрез разрушаване на химическите връзки, които държат хранителните молекули. Ензимите, които се секретират, включват липаза, която заедно с жлъчката усвоява мазнините, амилази, които разграждат молекулите на нишестето на по-малки захари и протеаза, която разгражда протеиновите молекули на дипептиди и някои единични аминокиселини. В допълнение към химотрипсина, други протеазни ензими, секретирани от панкреаса, включват трипсин и карбоксипептидаза.
Трипсинът заедно с химотрипсина са от трите основни храносмилателни протеази, другата е пепсин. В храносмилателния процес трипсинът действа с останалите протеази, за да разгради протеиновите молекули до техните компоненти- пептиди и аминокиселини. Трипсинът продължава процеса на храносмилане (започнал в стомаха) в тънките черва, където при леко алкалната среда (около pH 8) достига своята максимална ензимна активност. Трипсинът, произведен в неактивна форма от панкреаса, е забележително подобен по химичен състав и по структура с другата главна панкреатична протеаза, химотрипсин. И двата ензима изглежда имат сходни механизми на действие. Основната разлика между двете молекули е в тяхната специфичност, тоест всяка е активна само срещу пептидните връзки в протеиновите молекули, които имат карбоксилни групи, дадени от определени аминокиселини. За трипсина тези аминокиселини са аргинин и лизин, за химотрипсина те са тирозин, фенилаланин, триптофан, метионин и левцин.
Трипсинът е най-дискриминираният от всички протеолитични ензими по отношение на ограничения брой химични връзки, които може да атакува. Добре се използва този факт от химиците, които се интересуват от определянето на аминокиселинната последователност на протеините. Трипсинът е широко използван като реагент за правилното и недвусмислено разцепване на такива молекули.
Протеазните ензими (химотрипсин, трипсин и карбоксипептидаза) са необходими за правилното храносмилане на протеини. Непълното храносмилане на протеини може да доведе до развитие на алергии и образуване на токсични вещества, произведени от гниене, разграждане на протеинови материали от бактерии. Протеазни ензими също са необходими , за да се запази тънкото черво от паразити, бактерии, мая, протозои и чревни червеи.
Като противовъзпалително средство химотрипсинът и трипсинът предотвратяват увреждането на тъканите по време на възпаление и образуването на фибринови съсиреци. Протеазните ензими участват в разграждането на фибрина в процес, наречен фибринолиза. Фибринът предизвиква образуване на стена около зоната на възпаление, което води до запушване на кръвоносни съдове и лимфи, което води до подуване. Фибринът също може да причини кръвни съсиреци.
При автоимунни заболявания протеазните ензими помагат за разпадането на имунните комплекси, които са антитела, произведени от имунната система, свързани със съединенията, към които се свързват (антигени). Високите нива на имунните комплекси в кръвта са свързани с автоимунни заболявания.
По-специално трипсинът се използват за:
– Помощ при храносмилането.
– Помощ при възпаление и намаляне на подуването (т.е. наранявания на меките тъкани, остри травматични наранявания, навяхвания, контузии, хематоми, екхимози, инфекции, оток на клепачите и гениталиите, мускулни крампи и спортни наранявания).
– Помощ приартрит и други автоимунни заболявания като лупус, склеродермия и множествена склероза.
– Помощ при рани и абсцеси.
– Помощ при червеи и други паразити в храносмилателния тракт.
– Помощ при рак (противоречива употреба, която изисква много повече научни изследвания, въпреки че химотрипсинът може да бъде полезен за облекчаване на ефектите от лъчелечението или химиотерапията).
– Помощ при херпес зостер и акне.
– Намаляване на ефектите от увреждане от слънцето и старчески петна.
вижте няколко видеоклипа на руски тук
Необходимата доза варира в зависимост от количеството (количество в mg) и качеството (нивото на активност) на ензима в препарата, който обикновено е таблетна форма. Дозата ще зависи и от състоянието, което се лекува. Таблетките с ентеро покритие, трябва да се поглъщат, а не да се дъвчат или да се смилат. Таблетките също трябва да се приемат с поне 250 мл.вода, за да се активира ензимът. Химотрипсинът и трипсинът, приети за подобряване на храносмилането, обикновено се приемат точно преди, по време или непосредствено след хранене. При правилни дозировки трябва да се отбележат подобрения в храносмилането в рамките на няколко часа. При възпалителни или хронични състояния химотрипсин и трипсин трябва да се приемат на празен стомах (или един час преди хранене или поне два часа след хранене). Когато химотрипсинът се приема за възпалително състояние, може да се отбележи известно подобрение в рамките на три до седем дни. При хора с хронични състояния като артрит може да изискват от един до три месеца или повече, за да забележат промяна.
Предпазни мерки :
Панкреатичните ензими обикновено се понасят добре и не са свързани със значителни странични ефекти. Тъй като обаче не е установена дневна доза, те трябва да се използват само когато има очевидна необходимост.
Хората, които не трябва да използват ензимна терапия са тези с наследствени нарушения на съсирването, като хемофилия, страдащи от нарушения на коагулацията, тези, на които им предстои или са претърпели операция, тези на антикоагулантна терапия, всички, страдащи от протеинови алергии, бременни жени или кърмещи.
ТРИПСИН (ЧИСТ ЗА АНАЛИЗ)660 РЕ НА ПРАХ МОЖЕ ДА СЕ ЗАКУПИ НА ЦЕНА 10лв. за 1 гр.
ACTIVITY OF THE SUBSTANCE : 660 PE + СЕРТИФИКАТ
КОНТАКТИ: 0899937677 СИМЕОНОВ
